Като наблюдател на фирма за хамали, искам да ви разкажа за дейностите и ежедневието на хората, работещи там. Работата на хамали е свързана с процеси по опаковането на вещи на клиента, натоварването им, тяхното безаварийно транспортиране до определения адрес и разтоварването им. Всяка стъпка от товаро-разтоварната дейност е важна и затова повечето фирми се стремят към предлагането на максимално високо качество на услугите. Работата е свързана с определено физическо натоварване и не всеки може да се справя с нея. Но всички хамали са свикнали с това и не им прави впечатление дори смятам, че да си активен, да извършваш повече физически дейности си има доста предимства. Моите приятели, работещи в такива фирми не си представят да се затворят вкъщи или в някой офис и да седят на едно място цял ден. Направо биха се побъркали – повечето са активни хора и не ги свърта много на едно място. И все пак работата ги научи на известна доза търпение – дотолкова, че да не счупят някоя вещ в бързането си да я пренесат. Въпреки, че заниманията като хамали трудно могат да се сравнят с тежката селскостопанска работа, бих искал да дам прабаба ми за пример. Жената е станала на 90 години вече, а още се държи и е с всичкия си. Тази жена цял живот е била на крака, прекопавала е дворчето си, както и по-големи площи, садила е, брала е плодовете и се е справяла още с куп задължения. Това на мен ми говори само едно – активността пряко се отразява на продължителността на живота. Именно затова предпочитам да работя динамична работа, пък и с приятелите хамали винаги пада голям смях – големи образи са.
Здравейте, аз съм Росен Маринов. Започвам да се чудя дали ще доживея да видя заплатите в България увеличени на едно нормално ниво. Отговора е песимистичен засега за съжаление. Защо станахме толкова бедна държава? Кой е виновен за това? Това са теми, с които могат да се изпишат книги, но най-общо казано цялото управление на държавата е сбъркано. Може би още от самото начало. Дали комунизма разви навици, които по-късно демокрацията не можа да изкорени, всичко е мъгливо и не може да се каже с точност. Но ето ни сега в началото на 21 век пред световна финансова криза и една от най-бедните страни в Европейски съюз. Дори не успяхме фондовете, които се отпускат за всяка една държава, да ги оползотворим, а сега вече положението ще се затегне доста. Е да, Гърция може би в момента е по-зле от нас, но хората там с години са имали чудесни доходи, а ние никога не сме успели да се радваме на заплати, които да не обиждат труда на работника. Не знам какво ще е бъдещето ни, дали ще се разпадне Европейския съюз или ще изключи само нестабилните страни. Дали икономиката на страната ни ще заработи отново или ще продължим да потъваме към дъното, към което не остана много. Българите ги крепи надеждата, може би това е единственото, което ни кара да продължаваме да се борим. Аз – Росен Маринов все още не съм загубил надежда!
Като всеки друг и аз очаквам годишната си почивка с огромно нетърпение. Понеже лятото е активен сезон, а и цените на хотелите са много високи избрах средата на Декември, за да си взема отпуска от службата и да посетя един курорт, в който не съм ходил от години – Боровец. Моята почивка започва от виртуална обиколка на пакетите, които предлагат различните хотели в Боровец. Исках датите да бъдат към средата на Декември, тъй като януари месец ски сезонът е активен и цените се покачват, в същото време аз не съм скиор. Хвърлих един поглед върху офертите предложени от хотели в Санданских, тъй като колеги ми бяха казали, че са си прекарали много добре в Парк Хотел Сандански.
Цените и многото екстри на огледаните хотели бяха в полза на хотелите в Боровец. Това окончателно изгради моето решение за избор дестинация. Беше останало само да прегледам конкретните възможности в курорта. Покрай сърфирането в интернет разбрах, че Боровец е един от най-спокойните ски курорти. Той беше по–малко засегнат от строителния бум и там новите обекти не бяха в това количество, като в Банско и Пампорово. Мен това ме устройва идеално, понеже търся спокойствие за времето, в което съм откраднал от работата си. Харесах си хотел Ястребец и огледах възможностите, които той предлага за почивка.
Хотел Ястребец е нов 5 звезден хотел в Боровец с интересна алпийска архитектура. На снимките по различните сайтове хотела изглежда умопомрачително добре. Силно се надявам в действителност нещата да стоят по същия начин. Всички знаем за възможностите на модерната фотография и програмите за обработка на изображения. Така или иначе, понеже вече бях избрал хотела оставаше да разгледам къде са най–добрите цени, които се предлагат. От многото търсене в интернет разбрах, че най–изгодния вариант за резервиране на този хотел бе през интернет туристически агент. Честно казано това ме изненада тъй като си мислех, че когато резервирай хотела без посредник цената ще е по–добра, отколкото през туроператор и / или агенция. Избрах услугите на Агенция ДРС – Травел. При резервацията те ме посъветваха да платя възможно най–скоро, за да съм сигурен, че ми се пазят места. Така и направих – платих в най–близката банка. Нужно бе само да кажа името си – Росен Маринов и да посоча номер на резервация в основанието за плащане. Служител на агенцията ми изпрати туристически ваучер на мое име, с който да удостоверя направената резервация на рецепция на хотела.
Всички приготовления за нашата екскурзия са направени. С нетърпение очаквам уикенда за да посетя Боровец и хотел Ястребец за своята петзвездна почивка
Споделих ви в края на лятото, че захванах нов бизнес. Знаете, като започне човек нов бизнес, всичко трябва да си е по правилата, пък какво разбира от правилата един средностатистически начинаещ бизнесмен като мене, аз си разбирам от моята работа. Затова реших, че няма да пестя, както правят много мои познати, и си наех счетоводителка. Много симпатична жена, честна и почтена, много се разбирахме. Даже й възлагах да придвижва и плащания и, смея да твърдя, че никога не ме подведе. Да, обаче кризата, както знаете, удари всички в България, не пощади и нея. По-голямата част от клиентите й започнали да бавят плащания, други фирми спрели дейност. И след като получила предложение да стана оперативен счетоводител в голяма немска фирма, тя ме предупреди, че повече няма да може да ме обслужва. Въпреки новите си отговорности, успя все пак да ми приключи счетоводно годината. Но сега пак съм пред търсене на човек, който да се занимава със счетоводството на фирмата ми. Този път обаче съм решил да е по-голяма счетоводна кантора, защото рискът да се повтори същият сценарий, ако е счетоводител със самостоятелна практика, в тези несигурни времена е голям. Колега от бранша ми препоръча счетоводната фирма, с която той работи от години – счетоводна къща Крестън БулМар. Добре е, че са обслужвали фирма с дейност, сходна на моята, защото ще знаят на какъв принцип се изписват материалите и т. н. Та така, в понеделник имам среща със служителка от счетоводна къща Крестън БулМар, за да проведем разговор и да уточним подробностите, и ако се харесаме взаимно, ще започна работа с тях.
Отново ви пише Росен Маринов. Изключително съм разочарован от последната сметка за ток, която е излезнала. Аз лично обичам да си проверявам колко ми е сметката онлайн преди да отида на място да платя. Бях изумен, когато видях, че новата сметка е 140 лв. И това като се има предвид, че отоплителните уреди са пускани за по няколко часа само през половината от месеца. Знам, че да се разправям в България и да си търся правата е безсмислено, но това е безобразие. Не може само защото се предполага, че хората са започнали да си пускат печките, сметките да се надуват умишлено. Чувал съм, че някои по-упорите потребители са успяли да осъдят дружесвото за електроенергия, но трябват добри адвокати и пак не е сигурно. В крайна сметка при евентуална загуба ще трябва аз да поема всички разходи. И това е само началото, а през останалите месеци? Очаквам сметка 200 лв. и нагоре. Това за някои хора е половин заплата, как ще живеят те? Усещам, че тази зима ще е тежка, както от студове, така и от сметки за електриество.
Здравейте, аз съм Росен Маринов. Имах лошия късмет да се разболея тези дни. Не знам на вас как ви протича лечението, когато сте настинали, но мен ме наляга една депресия и за да не и се отдам, започвам доста интензивно лечение с прахчета, витамини, плодове, чай и мед. Чесно казано след 2-3 дни максимум съм си върнал вече състоянието преди разболяването. Много се радвам, че не се налага да се тровя с антибиотици или инжекции, както се оправят голяма част от хората. Не искам да си хваля имунната система, но да чукна на дърво, засега е добре. Когато съм болен съм забелязал, че и самото ми мислене се променя, идват ми идеи, които докато съм здрав не биха ми дошли, което може да се дължи и от самите лекарства . Но като цяло трябва да се пазим от разболяване – в повечето случаи човек се разболява от невнимание, а най-лошото е, че здравето се оценява единствено след като се разболеем, през останалото време не мислим за него…
Здравейте от мен – Росен Маринов. Не сте ли се замисляли какво щеше да е ако човешкия вид не се беше появявал изобщо. Предполагам, че на планетата и е било много по-добре в натуралната природна среда преди да се появим, без сгради навсякъде, без разкопаване за извличане на материали, без мръсен въздух, без замърсени води… Но уви пръкнали сме се отнякъде – дали сме плод на еволюцията или заселници от друга планета, която сме унищожили, това не е толкова важно. Важното е, че ни има и много малко хора се замислят за последствията от големия брой хора и изчерпването на ресурсите на планетата, а на още по-заден план остава парниковия ефект и разрушаването на озоновия слой. А те – ресурсите ще свършат, териториите ще стават все по-тесни. Хората са най-големите консуматори на планетата и трябва да поемат отговорността за това, а тя ще бъде поета рано или късно със или без нашето желание…
Добър ден от мен – Росен Маринов. Понеже дълги години бях в Америка, така наречената страна на неограничените възможности, искам да споделя впечатленията си от Щатите и американците.
Мога да ги опиша с няколко думи – американците са огромни консуматори и трудно оценяващи малките неща. Всичко им е „поднесено на тепсия“, живота им е улеснен до максимум и именно този факт ги прави изключително мързеливи и не особено грамотни и способни да взимат правилни решения. Радвам се, че съм българин и не вървя в подобни „коловози“ като тях.
Последните няколко дни са типично есенни и това не се харесва на Росен Маринов. Вярно е, че през есента има много красиви пейзажи, но студеното време внася мрак и безнадеждност в света на Маринов. Колко по-хубаво е когато е топличко, сякаш живота кипи и всички са по-обнадеждени и в по-добро настроение.
Точно в момента светът на Росен Маринов се променя коренно и напрежението блика от всички страни.
Имам странното желание да се кача на влака стрела и да избягам към една далечна дестинация като Русия. Какъв би бил животът и светът на Росен Маринов там, можем само да се чудим. Или да пробваме?
. Но като цяло трябва да се пазим от разболяване – в повечето случаи човек се разболява от невнимание, а най-лошото е, че здравето се оценява единствено след като се разболеем, през останалото време не мислим за него…
